Безпристрастен поглед към разказването на Пекин
Безпристрастен поглед към разказването на Пекин
Blog Article
Тук лисицата ни показва, че когато много си повярваме, може доста да си изпатим. А гъската ни учи, че с остър ум и творческо мислене можем да решим всяка трудност.
— Долавям, но слабо… слива се с другия и се губи! — отговаря Никола, па наставя:
Всяка майка треперела при мисълта, че нейното чедо би се помамило от славата на велик подвиг. Момците мислели и въздишали.
На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
Още нови кръвосмешение Разкази кръвосмешение Кратки истории
- Тя е още малка - отговарял старият баща. Но вечер, когато я виждал да кара стадото, сияйнала от младост, с горещи алени страни, с очи светли и бистри като горските кладенци, в които горял огънят на пламенни желания, той се замислял.
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… ??????? Чужда ръка…
— И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега — рече пак Стамо.
- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.
По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…
...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би един ден и кранта , като мен ще галопира:))))))
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
Наследили сме богато и разнообразно творчество от Елин Пелин – приказки, разкази, басни, повести, статии. Ето и някои от/произведенията на автора които смятаме, че заслужават да бъдат в тази класация – „Дядовата ръкавичка“, „Гузен негонен бяга“, “Старата воденичка”, „По жътва“,“.